За седми път Радомир събра на празник любители на бозата. Стотици литри боза, предоставени от местния производител Валентин Данаилов се изляха в деня, отреден за пиршество на резливата напитка.
Бозайниците имат космена покривка с различен цвят Кожата е съставена от три слоя – епидермис, дерма и хиподермис. Епидермисът е лишен от кръвоснабдяване и диша дифузно от кръвоносните съдове на дермата. Представлява многослоен клетъчен слой, при който най-вътрешните клетки се делят и избутват нагоре по-старите, които се уплътняват и накрая лющят. В тези участъци на кожата, където има триене епидермисът е по-дебел и образува уплътнени участъци наречени мазоли.
Авделци • Александрийци • Алистратчани • Арнейци • Берчани • Богатчени • Блачани • Боймичани • Валовищани • Велвендци • Воденчани • Галатищани • Горенчени • Горнобродчани • Горновърбенци • Грамощани • Гревенци • Гумендженци • Доксатци • Долноджумайци • Драмчани • Ениджевардарци • Ератирци • Загоричанци • Йерисовци • Кавалци • Кайлярци • Катеринци • Клисурци • Кожанци • Костурчани • Кукушани • Кулакийци • Леринчани • Леховци • Литохорци • Лъгадинци • Мокренци • Невесчани • Негушани • Нигритци • Островчани • Полигиросци • Правищани • Пътелейци • Ругуновчани • Самаринци • Сервийци • Серчани • Солунчани • Суровичевци • Съботчани • Сятищани • Хрупищани
„Търсих бозата, която произвеждат там – много добре я приготвят и е само със захар, без изкуствени примеси. Продавачката каза, че вече не произвеждали боза….“
Прилепите са единствените активно летящи бозайници. При тях предните крайници представляват крила от кожна мембрана, опъната върху костите на китката, които са силно удължени.
Ребрата се залавят само за гръдните прешлени като отпред се съединяват с гръдната кост. Последната е плоска, а само при бозайниците с мощни предни крайници като прилепи и ровещи бозайници е с развит гребен. Известна част от ребрата не достигат до гръдната кост и завършват свободно като остават плаващи. Двигателният скелет на предните крайници започва с две големи плоски кости наречени лопатки и две ключици. Имат развита коракоидна кост, която е силно редуцирана или е част от лопатката. Ключицата позволява на животните да завъртат крайника в различни посоки. Особено добре са развити при бозайници водещи дървесен начин на живот и ползващи предните крайници за залавяне по клоните.
Добрата боза е гъста и трябва да усеща вкусът и дъхът на зърното, от което е произведена, разкриват тайната радомирци. Според тях до голяма степен вкусът се определя от добавките и двата вида ферментация - алкохолна и млечно-кисела.
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Боза.
Бъбреците при бозайниците са от типа метанефрос. Заловени са за гръбната част на телесната празнина и са с бобовидна форма. Крайният продукт, който бозайниците отделят от белтъчната обмяна е карбамидът.
Представете си само – разхождате се и някой усмихнат бозаджия Ви подава оплакната с вода чаша и ароматна напитка, налята от метален контейнер, наречен „дойна“. Звучи апетитно, нали? Честит празник от целия екип на Руал Тарвел! Бъдете работливи и усърдни, за да можете да оценявате и труда на другите пълноценно!
Те били най-големите му учители в изваряването на бозата и след като изпробвали няколко рецепти, се спрели на най-добрата. Сега бозата, която произвежда Иван Стойнов, се Бозаджия прави от слънчева пшеница, ръж и бистра куртовска вода. Най-важната добавка за вкусната боза е песента, която е на почит в семейството му.
Единственото нещо, с което град Радомир може да се отличи от другите градове е именно с бозата. В града се намира единственият в света паметник на бозаджия, а всяка година се провежда и Ден на бозата.
При копитните бозайници ключицата е напълно редуцирана, а при други като гризачи и хищни бозайници е редуцирана до минимални размери или представлява костна следа на раменната кост. Тазът е представен от сливането на три чифтни кости (слабинна, лонна и седалищна кост), плътно срастнали помежду си. Единствено при китоподобните тазът е напълно редуциран. Скелетът на крайниците е изграден на типичната схема на петпръстов крайник. Отделните кости варират по форма и големина, а броят на пръстите е редуциран.
По време на Балканската война Иван Кирпиков се бие при Бунар Хисар, при Чаталджа и при обсадата на Одринската крепост. Според легендата, разказвана от близки, познати и приятели на Кирпиков, той е един от българските разузнавачи, успели да се доберат до много ценни сведения за отбраната на крепостта, чрез които по-късно Одрин е превзет от българската армия.